Когато бях малка (аз все още съм), не харесвах, когато хората правят забележки на другите или на мен за външен вид, мнение или нещо подобно, и реших, че „Няма да плащам данък обществено мнение“, защото знаех , че всички сме различни, че всеки си има история, чувства, желания и т.н., които аз не е задължително да разбирам. И щом те не вредят и не нараняват други живи същества, никой няма право да ги упреква или съди.
Когато пораснах, учех децата си от съвсем малки, че никой няма право над тях и над техните тела. Опитах се никога да не им налагам мнения, желания и стереотипи – дори им давах пример, когато с поведението си предизвиквах хората.
Научих ги, че независимо от цвета на кожата, косата и всички други външни характеристики на хората и животните, ВСИЧКИ СМЕ ЕДНАКВИ. Всеки има правото да е щастлив и спокоен и тогава всеки може да спаси света, защото когато е разбран и неосъждан от обществото, той става добър, той дава любов и съпричастност към другите. Доброто привлича добро и обратното.
Затова живота на моите деца не е лесен въпреки крехката им възраст. И двете ми дъщери се борят за тези ценности и за съжаление им е все още много трудно, въпреки уж по-свободното време, в което живеем, да отстояват тези принципи, защото обществото ни е изключително несправедливо и изтъкано от ТЪПИ предрасъдъци.
Но знам, че те няма да се откажат, въпреки трудностите, депресиите и осъжданията, да се борят за свободата да бъдеш себе си, да обичаш себе си, независимо какво мислят другите.
Затова пак ще отида на прайда, за да подкрепя всички различни от мен, както те подкрепят мен – различна от тях.
ОБИЧАМ ВИ!