Автор: Йоана Николова
Photo by Kristina Tripkovic on Unsplash
Чуваме тези думи нерядко, използвани в разнородни ситуации и различен контекст. Думата „депресия“ бива подхвърляна така леко, както други физически състояния от типа на „Спи ми се!“ или „Гладен съм!“, но истината е, че депресията е една от водещите причини за сериозни увреждания по света и въпреки това сякаш присъствието ѝ остава в сянка. Причината е, че психичните разтройства са много по-трудни за разбиране и разпознаване, отколкото физическите заболявания, като да речем сърдечните проблеми или диабета. Може да се каже, че една от основните причини за объркване по тази тема идва именно от неразбирането каква е разликата между това да се чувстваш депресиран и да имаш депресия.
Почти всички хора по този свят имат моменти или периоди, в които се чувстват подтиснати или тъжни – раздяла, голяма промяна, загуба на близък, та дори и едно просто дъждовно време може да предизвика чувства като тъга, апатия и болка. Понякога дори няма видима причина за чувството ни, просто се будим един ден и усещането отвътре е сиво, но след някакъв момент денят се променя и това усещане изчезва.
Клиничната депресия е нещо съвсем различно, това е медицински доказано състояние, което продължава две седмици и повече и значително нарушава качеството на живота на хората, които страдат от него.
Ефектът от депресията се усеща във всеки един аспект от живота на човека – лични взаимоотношения, работа, себеусещане и светоусещане, сексуален нагон и много други. Симптомите на депресията могат да бъдат – лошо настроение или изобщо неговата липса, загуба на интерес към неща, които иначе са основни за нас, промяна в апетита, промяна в цикъла на съня – твърде много или твърде малко, усещане за безсмисленост, вина, себеобвинение, натрапливи мисли, нарушаване на концентрацията, тревожност, мудност, загуба на енергия и суицидни мисли. Ако човек покрива 5 от тези симптоми, според психиатричните критерии би могъл да бъде диагностициран с депресия.
Важно е да се отбележи, че освен чисто поведенческите симптоми, депресията има физическа проява в мозъка. Измененията включват по-малък обем на фронталния лоб и хипокампуса (отговорни за мисленето и емоциите), на микро ниво се наблюдават абнормално предаване или липса на някои невротрансмитери (серотонин, норепинефрин и допамин), нарушени циркадни цикли (отговорни за естествения ритъм на фукциониране на тялото), нарушение на РЕМ съня и дълбокия сън, както и хормонални отклонения - високи нива на кортизол (хормона на стреса) и нарушена регулация на хормоните на щитовидната жлеза. На този етап няма ясна представа какво точно поражда депресията, наблюдава се взаимодействие на гени и околна среда, но няма диагностичен метод за предвиждане на това дали и при кой може да се прояви. Поради неясните физически измерения, често е трудно да разберем дали един човек, който изглежда привидно добре, не страда от бремето на депресията.
Според Националния институт за психично здраве (САЩ), отнема средно 10 години за един човек страдащ от психично заболяване да потърси помощ, но истината е, че има много ефективни лечения, затова ако имате човек в живота си, който се бори с депресия, опитайте се да ги окуражите нежно да потърсят помощ. Важно е да сме в съзнание, че хората, които се борят с такъв тип психически състояния, често изпитват много вина и срам и когато подхождаме грубо и принизяваме тяхното изживяване, не помагаме. Ако искате да помогнете, може да предложите да се заемете с проучване и търсене на подходящ терапевт, уговаряне на час или съставяне на лист с въпроси за лекаря. За някой с депресия, тези първи стъпки могат да изглеждат непреодолими. Ако се чувстват засрамени или виновни можем да напомним, че депресията е медицинско състояние, точно както са астмата или диабета, че това не е слабост или черта на характера и не е нужно да се опитват да преодоляват сами депресията, по същият начин, по който не е възможно просто да преодолеем сами счупената си ръка. Ако самите вие не сте преживявали депресия, избягвайте да я сравнявате със състояния на тъга, това би провокирало повече срам отколкото усещане за споделеност. Това не означава, че не трябва да говорим за депресията. Напротив - отвореното говорене за нея намалява чувството на изолация, просто трябва да запомним, че не разбираме наистина това, през което минава човекът пред нас и е ценно да го слушаме внимателно, ако искаме наистина да разберем. Проучванията сочат, че ако попитаме някого дали има самоубийствени мисли и те се чувстват свободни да споделят с нас, това всъщност намалява риска от самоубийство. Отворените разговори за психичните заболявания помагат не само на един конкретен човек, но и цялостно да се премахне стигмата около тях, за да може хората, които се борят с тази тежест, по-лесно да потърсят помощ.
Как се лекува депресията?
Депресията е сред най-лечимите психични разстройства. Статистиката сочи, че между 80 процента и 90 процента от хората с депресия (които са потърсили помощ) в крайна сметка реагират добре на лечението. Почти всички пациенти получават известно облекчение от симптомите си.
Преди поставяне на диагноза или лечение, медицинският специалист трябва да проведе задълбочена диагностична оценка, включително интервю и евентуално физически преглед. В някои случаи може да се направи кръвен тест, за да се гарантира, че депресията не се дължи на медицинско състояние като проблем с щитовидната жлеза например. По време на оценката се идентифицират специфични симптоми, медицинска и фамилна анамнеза, културни фактори и фактори на околната среда, за да се постави диагноза и да се планира курс на лечение. Изключително е важна правилната диагностика, не е редно депресия да бъде диагностицирана единствено посредством интервю. Ако депресията е в лека форма, в повечето случаи може да бъде коригирана с терапия, без да се предписват медикаменти.
М Е Д И К А М Е Н Т И
Химията на мозъка може да допринесе за депресията на индивида и може да допринесе за лечението ѝ. Поради тази причина може да се предписват антидепресанти, които да помогнат за промяната на тази химия. Тези лекарства не са успокоителни, приповдигащи или транквиланти. Като цяло анти-депресантите не оказват стимулиращ ефект върху хора, които не са в депресия. Целта е да се балансира химията в мозъка, докато паралелно с това се проучат и изчистят емоционалните, психични фактори, които играят не по-малка роля. Причината да се предписват антидепресанти на хора е, за да се улесни лечението. Разбира се, както е споменато по-горе проблеми с надбъбречните жлези, щитовидната жлеза и др., също могат да причинят депресивни състояния, без да има общо с психиката на човека. Важно е да се отбележи, че има множество противопоказания и медикаментите трябва да се взимат отговорно и под строга супервизия.
Антидепресантите могат да доведат до подобрение в рамките на първата седмица или две от употребата, но това е чисто химично подобрение, което винаги работи в комбинация с терапия. Сами по себе си антидепресантите не могат да излекуват депресия, която се дължи на нагласи и светоусещания. Пълните ползи може да не се наблюдават от два до три месеца. Ако пациентът почувства слабо или никакво подобрение след няколко седмици, неговият лекуващ лекар може да промени дозата на лекарството или да добави или замести с друг антидепресант. В някои ситуации могат да бъдат полезни и други психотропни лекарства. Важно е да уведомите Вашия лекар, ако лекарството не работи или ако имате странични ефекти. За да може да има ефект терапията трябва да бъде проведена от квалифициран специалист. Изключително е важно да откриете лекар, на когото имате пълно доверие.
Психиатрите обикновено препоръчват пациентите да продължат да приемат лекарства в продължение на шест или повече месеца след подобряване на симптомите. Може да се предложи дългосрочно поддържащо лечение, за да се намали рискът от бъдещи епизоди за определени хора с висок риск. Неприятен недостатък е че много хора развиват зависимост и антидепресантите сами по себе си могат да предизвикат депресивни състояния.
П С И Х О Т Е Р А П И Я
Психотерапията или "разговорната терапия" понякога се използва самостоятелно за лечение на лека депресия, но при умерена до тежка депресия, психотерапията често се използва заедно с антидепресанти. Установено е също така, че когнитивно-поведенческата терапия (КПТ) е много ефективна при лечение на депресия. Тя се фокусирана върху настоящето и решаването на проблеми тук и сега. КПТ помага на човек да разпознае негативни модели в своето мислене и посредством техники да промени тези модели, а с тях и поведението и мисленето си.
Психотерапията може да включва само индивида, но може да включва и други хора, както в случаите на групова или семейна терапия. Депресивните състояния могат да се появят като резултат от нефункционални взаимоотношения, в този случай е добре терапията да засегне семейството или двойката, за да може да помогне за решаване на проблеми в тези близки отношения. Този процес е труден, защото в голям процент от тези семейства или отношения няма открито говорене по душевни и емоционални въпроси, а често човекът, който развива депресия е най-чувствителният член на групата. Така освен тежестта на отношенията върху него пада и тежестта на депресията и цялата стигма и неразбиране около нея.
В зависимост от тежестта на депресията, лечението може да отнеме от няколко седмици до много повече. В много случаи може да се постигне значително подобрение в рамките на 10 до 15 сесии.
Електроконвулсивната терапия (EКT) е медицинско лечение, което най-често се използва за пациенти с тежка депресия или биполярно разстройство, които не са отговорили на никакви други лечения и има опасност за техния живот. Тя включва кратка електрическа стимулация на мозъка, докато пациентът е под анестезия. Обикновено пациентът получава EКT два до три пъти седмично за общо 6 до 12 сесии. EКT се използва от 40-те години на миналия век и много години изследвания са довели до големи подобрения. Обикновено се прилага от екип от обучени медицински специалисти, включително психиатър, анестезиолог и медицинска сестра или лекарски асистент.
Видове депресия
Има няколко форми на депресия. По-долу са изброени някои от най-често срещаните видове.
Т Е Ж К А Д Е П Р Е С И Я
Хората с тежка депресия изпитват постоянно състояние на тъга и апатия. Те могат да загубят интерес към дейности, на които са се наслаждавали преди.
Лечението обикновено включва медикаменти и психотерапия.
П Е Р С И С Т И Р А Щ О Д Е П Р Е С И В Н О Р А З С Т Р О Й С Т В О
Известно също като дистимия, продължително депресивно разстройство, чийто симптоми продължават най-малко 2 години. Човек с това разстройство може да има епизоди на тежка депресия, както и по-леки симптоми.
Б И П О Л Я Р Н О Р А З С Т Р О Й С Т В О
Депресията е често срещан симптом при биполярно разстройство и изследванията показват, че хората с това разстройство може да имат депресивни симптоми около половината от времето. Това може да направи трудно разграничаването на биполярното разстройство от депресията.
П С И Х О Т И Ч Н А Д Е П Р Е С И Я
Някои хора изпитват психоза с депресия. Психозата може да включва заблуди, като фалшиви убеждения и откъсване от реалността. Може да включва и халюцинации - усещане за неща, които всъщност не съществуват.
С Л Е Д Р О Д И Л Н А Д Е П Р Е С И Я
След раждането, много жени минават през следродилна депресия. Когато нивата на хормоните се коригират след раждането, могат да доведат до промени в настроението. Няма единна прогноза за продължителността на този тип депресия - може да продължи месеци или години. Всеки, който изпитва продължителна депресия след раждането, трябва да потърси лекарска помощ.
О С Н О В Н О Д Е П Р Е С И В Н О Р А З С Т Р О Й С Т В О
С Ъ С С Е З О Н Е Н М О Д Е Л
По-рано наричан сезонно афективно разстройство, този тип депресия е свързан с намаляването на дневната светлина през есента и зимата. Коригира се през останалата част от годината и в отговор на лечебна терапия. Хората, които живеят в страни с дълги или сурови зими, изглежда са засегнати повече от това състояние.
Рискови фактори
Въпреки липсата на методика за ранно предвиждане на появата на депресия, има условия, които предразполагат към нея. Рисковите фактори включват:
Тежки житейски събития, като загуба на любим човек, проблеми в работата, промени в отношенията, финансови проблеми и медицински проблеми
Силен и постоянен стрес – стресът е полезен в малки количества, но когато тялото и психиката са подложени на продължителен стрес, започват да се появяват изменения в неврохимията на мозъка – нивата на кортизол се увеличават, единият ефект е върху фронталния лоб (отговорен за рационално мислене и вземане на решения), а другия е върху надбъбречните жлези, които отделят адреналин. Отделно продължителния стрес сочи, че човек има определени фактори в живота, които го нараняват и неспособността да излезе от тези ситуации предизвиква чувство на безсилие и фрустрация, които често могат да доведат до депресия.
Липса на успешни стратегии за справяне – ключово за стабилното ни състояние в живота са стратегиите за справяне с трудни ситуации. Част от тези стратегии идват от семейството и биват наслагвани дълго и упорито, а други идват от опита и комуникацията ни с околните. Много често лошите стратегии за справяне с трудни моменти могат да влошат многократно усещането ни на безпомощност, болка, срам и безсмисленост, докато успешните такива могат да ни позволят да преживеем болката и скръбта без да сриваме личността си до основи. Добрата новина е, че стратегиите за справяне могат да бъдат научавани и променяни във всеки етап от живота и са един много добър помощник при борбата с хроничната депресия.
близък роднина с депресия – силата на идентификацията играе голяма роля при депресията, хора, които са израстнали в близост до човек с депресия са под риск да срещнат това разтройство и в собствения си живот.
използване на някои лекарства, отпускани по лекарско предписание, като кортикостероиди, някои бета-блокери и интерферон – депресията е както психична така и физическа, когато се използват лекарства, които нарушават функцията на определени невротрансмитери, това води до депресия.
използване на успокоителни, алкохол или амфетамини - зависимостта играе огромна роля в развиването на депресия.
Травма на главата – понякога травмите на главата могат да причинят големи изменения в характера, усещането и поведението на човек.
Предишен епизод с тежка депресия – когато човек премине веднъж през тежка депресия, пътят наобратно става много по-лесен. На чисто мозъчно ниво пътищата, които тежката депресия създава са добре отъпкани и широки, следователно когато попаднат в критична ситуация много хора, които са успели да излязат от депресия, отново се озовават обратно в дупката. За да избегнем тежки повторения е важно да работим върху развиването на стратегии за справяне и здрав начин на живот и мислене, най-голяма сила има повторението, затова колкото повече затвърждаваме позитивни нагласи и добри методи за справяне с тежки ситуации, толкова по-трудно ще става връщането в депресивното състояние.
Хронично състояние, като диабет, хронична обструктивна белодробна болест (ХОББ) или сърдечно-съдови заболявания - хроничните заболявания лесно създават усещане за ограничение, липса на избор и безпомощност, които са типични състояния на депресията.
Постоянна упорита болка.
Самопомощ и справяне
Има редица неща, които хората могат да направят, за да помогнат за намаляване на симптомите на депресия. За много хора редовните физически упражнения помагат да се създаде положително усещане и да се подобри настроението. Получаването на достатъчно качествен сън, редовно, правилното хранене и избягването на алкохол и наркотични вещества (депресанти) също може да помогне за намаляване на симптомите на депресия, но може би най-добрият начин да олекотим симптомите или да се справим с депресията идват от качествените взаимоотношения и придобиването на позитивна нагласа и умения за справяне с трудни ситуации. Ако се фокусираме единствено върху изчистването на проблемите, няма да станем по-щастливи или енергични. Нека го сравним с една градина пълна с плевели, ако ги изкореним всичките, градината няма да е нищо повече освен едно кално парче земя. Депресията, често е съпътствана с усещане за безпомощност, обреченост, самота и безсмисленост, които идват от вътрешни нагласи, травматични изживявания и какво ли още не, но тези неща са част от миналото. Важно е да се отправи поглед към бъдещето, да потърсим отношенията, поведенията, мислите и дейностите, които всъщност правят света малко по-светъл с всеки изминал ден. Това е трудно, когато човек е обгърнат от депресия, но тук идват и хората, които са около него, тези, на които може да се облегне, когато е слаб. Тези хора и техните думи, присъствие и любов са не по-малко лековити, от който и да е антидепресант или терапевт, ако са достатъчно съзнателни за това, през което минава любимият им човек.
Депресията е истинско заболяване и помощ е необходима. При правилна диагностика и лечение огромната част от хората с депресия ще я преодолеят. Ако изпитвате симптоми на депресия, първата стъпка е да видите вашия семеен лекар или психиатър. Говорете за притесненията си и поискайте задълбочена оценка. Това е начало за справяне с нуждите на психичното здраве.
Източници:
Американската психиатрична организация: https://www.psychiatry.org/patients-families/depression/what-is-depression
TED ideas worth spreading: https://www.ted.com/playlists/287/4_ted_talks_on_overcoming_depr
Статията е част от проекта “Здрави, смели и горди: Програма за подкрепа на психичното здраве на ЛГБТИ младежи" , насочен към предоставяне на подкрепа повишаване на информираността относно психичното здраве сред ЛГБТИ младежи. Проектът е финансиран от Обществения борд на TELUS International в България.