Едно дело пред Съда на Европейския съюз, което ще е емблематично на ЛГБТИ
общността в цяла Европа
ЛГБТ организация Действие води делото на българска гражданка, която има сключен
граждански брак с друга жена - гражданка на Гибралтар, Великобритания. Двете живеят заедно в Барселона и през декември 2019 г. в Барселона им се ражда момиченце. На детето е издаден акт за раждане от службите в Барселона, където двете са записани като майки. Детето няма испанско гражданство, защото нито една от двете не е испанска гражданка и няма възможност да получи гражданство от Кралство Великобритания.
Българката подава искане до район „Панчарево” на Столичната община, в което иска на детето да бъде издаден български акт за раждане. От Район „Панчарево“ я задължават в изрична молба да представи доказателства коя от двете жени е биологична майка на детето. Адвокат Д. Любенова – процесуален представител на лицето прави преценка, че така поисканата информация е груба намеса в личния и семеен живот на детето и на двете жени.
Столична община, Район „Панчарево“ дава отказ да издаде акт за раждане като посочва, че липсват данни за установен произход на детето по отношение на неговата биологична майка. И заявява, че е недопустимо вписването в акта за раждане на двама родители от женски пол като майки на детето, тъй като еднополовите бракове в България са недопустими и подобно вписване би противоречало на обществения ред. Според адв. Любенова: „Отказът на СО, Район „Панчарево“ противоречи на действащото българско законодателство, както и съставлява нарушение на българското законодателство, на ХОПЕС, на Директива 2004/38/ЕО, ЕКПЧ, КМЧП, както и пряко нарушение на юриспруденцията на СЕС и ЕСПЧ. Отказът съставлява и пряка дискриминация по смисъла на чл. 4 от Закона за защита от дискриминация, тъй като подобна информация не се изисква от нито една хетеросексуална двойка, искаща издаване на акт за раждане на детето си“. Съдията по делото – съдия Д. Корнезова решава да отправи преююдициално запитване до Съда на Европейския съюз със следните въпроси:
1. Следва ли член 20 и член 21 Д., както и член 7, 24 и 45 от Х. на основните права на
ЕС, да се тълкуват в смисъл, че не допускат българските административни органи,
сезирани с искане за удостоверяване на раждане на дете, български гражданин,
настъпило в друга държава-членка на ЕС, и удостоверено с испански акт за
раждане, в който са вписани две лица от женски пол като майки, без да се уточнява
дали и коя от тях е биологичната майка на детето, да откажат да издадат български
акт за раждане с мотива, че жалбоподателят отказва да посочи коя е биологичната
майка на детето?
2. Следва ли член 4, параграф 2, Д., както и член 9 от Х. на основните права на ЕС, да
се тълкува в смисъл, че зачитането на националната и конституционна идентичност на държавите-членки на ЕС предполага, че последните разполагат с широко право
на преценка по отношение на правилата за установяване на произход. По-
конкретно:
Следва ли чл. 4, параграф 2, Д. да се тълкува в смисъл, че позволява на държавите-
членки да изискат информация за биологичния произход на детето?
Следва ли чл. 4, параграф 2, Д., заедно с чл. 7 и чл.24 § 2 от Х., да се тълкуват с
смисъл, че е необходимо да се търси баланс между националната и конституционна
идентичност на държава-членка, като се има предвид, че към настоящия момент
липсва консенсус както в ценностно така и в правно отношение досежно
възможността да се впишат като родители в акт за раждане лица от един и същ пол,
без да се уточнява дали и кой от тях е биологичен родител на детето, и висшият
интерес на детето? При утвърдителен отговор, как конкретно би могъл да се
постигне този баланс?
3. Имат ли значение за отговора на първия въпрос правните последици от Брекзит,
доколкото едната майка, посочена в акта за раждане, издаден в друга държава-
членка, е гражданка на О. кралство, а другата е гражданка на държава-членка на
ЕС, като се има предвид по-специално фактът, че отказът за издаването на
български акт за раждане на детето възпрепятства издаване на документ за
самоличност на детето от държава-членка на ЕС и оттук, евентуално, затруднява
пълноценното упражняване на неговите права на европейски гражданин?
4. В случай на положителен отговор по първия въпрос, налага ли правото на ЕС, и по-
специално принципът на ефективност, задължение за компетентните национални
власти да се отклонят от образеца за съставяне на акт за раждане, който е част от
действащото национално право?
Какво означава това?
Изправени сме пред исторически момент в тълкуването на Правото на Европейския съюз и пред исторически казус, който ще достигне най-високото ниво на правораздаване в Европа. Решението на Съда на Европейския съюз ще създаде задължителна практика за държавите членки в това число и за България. Развитието по това дело би дало правно признаване на правата на двама родители от един и същи пол на техните общи деца, с което би разрешило правният вакуум, който съществува в България, където ние ЛГБТИ родителите нямаме никакви права по отношение на децата ни. Ние от Действие вярваме, че работата ни променя и движи страната към промяна и че всички заедно с общи усилия ще можем да извоюваме така желаната победа и в това дело.
Свържете се с правната програма на Действие на legal@deystvie.org.
Проектът “Rainbow Shield: Повишаване на достъпа до правна защита на ЛГБТИ хората в България” цели да подобри правната защита на ЛГБТИ хората в България. Конкретните цели на проекта са: разширяване на обхвата на юридическите специалисти, готови да се занимават със случаи на ЛГБТИ, и да подобрят своя опит в това; да се осигурят възможности за ефективно справяне с дискриминацията и други нарушения на ЛГБТИ права по холистичен начин, включително правни съвети, съдебни спорове, психологическа подкрепа и медийна подготовка; повишаване на осведомеността сред ЛГБТИ общността за възможностите за правна защита в случаи на дискриминация и други нарушения на техните права и увеличаване на случаите на докладване; тестване и разпространение на най-добрите практики на гражданските организации за повишаване на правната защита на ЛГБТИ хора в цяла Европа.
Проектът е финансиран по програма "Права, равенство и гражданство" (2014-2020) на Европейския съюз